измамник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. изма`мници, +м. Човек, който мами, лъже.
Синоними
Производни думи
Примери
Всеки, който говори в името на другите, винаги е измамник.
Някой, който решително се опитва да покаже на Бог колко добър е той или тя, има вероятност да се превърне в непоносим измамник.
Той е цигулар, а значи е измамник.
Да измамиш измамник е единственият грях, които Бог ще ги прости.
Всеки християнин е или мисионер, или измамник.
А, за града, нещо запълване на дупки, подмяна на плочки, измамник.
Превод на английски език
rogue