съдбите
Съществително име - мн. ч. членувано
Думата е производна от съдба
Примери
Човекът е това множествено и колективно единство, в което единството на крайната цел и различията на съдбите трябва да се разбират помежду си.
Колкото повече попадаме под силата на идиотите и губим контрол над съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории, които можем да разказваме един на друг.
Ако признаем, че някакво безкрайно същество е контролирало съдбите на хора и народи, историята се превръща в най-жесток и кървав фарс.
Каквато разлика и да се забелязва в съдбите на хората, все пак има някакво изравняване в добро и зло, което ги прави еднакви.
Съдбите ни понякога зависят от истинска дреболия.
Империите са преходни, те са били и ще останат преходни. Дори съдбите, както е казал старецът, са само продължение на съдбите. Само промените са вечни.