съдба
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Значение
+мн. съдби`, +ж.
#1 Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. _Както е решила съдбата. Съдбата ни срещна_ _отново._
#2 Участ, жизнен път. _Не знам нищо за съдбата на съучениците си._
#3 История на съществуването; битие. _Тази книга има интересна съдба._
#4 Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване. _Тази проява определи съдбата ми._
* _Ирония на съдбата._ — Непредвидено стечение на обстоятелствата.
* _Удар на съдбата._ — Нещастие.
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Който има добра душа, има трудна съдба...
Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба.
Ще те науча на твоята съдба.
Характер - това е и съдба.
Самата съдба е щитът на нашата любов.
Географията е съдба.
Превод на английски език
destiny