съдба

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Значение

+мн. съдби`, +ж.
#1 Според поверията — висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля. _Както е решила съдбата. Съдбата ни срещна_ _отново._
#2 Участ, жизнен път. _Не знам нищо за съдбата на съучениците си._
#3 История на съществуването; битие. _Тази книга има интересна съдба._
#4 Бъдеще, предстояще, условия за по-нататъшно съществуване. _Тази проява определи съдбата ми._

* _Ирония на съдбата._ — Непредвидено стечение на обстоятелствата.
* _Удар на съдбата._ — Нещастие.

Синоними

Вижте всички синоними

Фразеологични изрази

Производни думи

Примери

Който има добра душа, има трудна съдба... Дядо Добри

Съществуването и преуспяването на моя народ и на вярата на моите предци е и моята лична съдба. Евтимий Търновски

Ще те науча на твоята съдба. Вергилий

Характер - това е и съдба. Мая Плисецкая

Самата съдба е щитът на нашата любов. Михаил Ломоносов

Географията е съдба. Наполеон Бонапарт

Превод на английски език

destiny

Думи и термини с близки букви