Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед.
#1 Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. _Лошо самочувствие. Добро самочувствие._
#2 Състояние на духа; настроение, което се определя от мнението за собствените достойнства и възможности. _Човек с високо самочувствие. Повдигам самочувствието му._
Светът не се интересува от твоето самочувствие. Животът ще изисква да завършите бизнеса ПРЕДИ да се почувствате уверени. Бил Гейтс
Ниското самочувствие е като да караш през живота със счупена ръка. Максуел Малц
Самочувствието не е всичко. Но без самочувствие всичко е нищо. Глория Стейнем
Депресията може да изглежда по-лоша от терминален рак, защото повечето пациенти с рак се чувстват обичани и имат надежда и самочувствие. Дейвид Бърнс
Ниското самочувствие не е резултат от трудностите. Трудностите идва в резултат на ниското самочувствие. Португалска поговорка
Ежиш се като петел на жежко . - – имаш неоправдано високо самочувствие и (или) претенции. Българска поговорка
self-esteem