Съществително нарицателно име, среден род, тип 54
+мн. досто`йнства, +ср.
#1 Само +ед. Положително качество на човек, което се основава върху правилна самооценка, съзнаване на качествата и самоуважение. _Пазя достойнството си._
#2 Положително качество, преимущество. _Достойнствата на един такъв подход са ясни._
Понасяй с достойнство онова, което не можеш да промениш. Сенека
Има едно нещо, което е безплатно и е добре да притежаваш - нарича се достойнство. Източник: интернет
Наглостта се явява средство за насилствено налагане на собственото достойнство по пътя на изкуственото обезценяване на обкръжаващите хора. Ото Вайнингер
Истинското достойнство е подобно на река: колкото е по-дълбоко, толкова по-малко шум издава. Мишел дьо Монтен
Добродушието е най-обикновено качество, но добротата е най-рядко срещано достойнство. Мария фон Ебнер-Ешенбах
Най-далеч ще стигне този, който не отстъпва на себеравните, запазва достойнство в отношенията си със силните и умее да се сдържа покрай беззащитните. Тукидид
dignity