Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+ср., само +ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. _Всеки човек има самолюбие._
* _Болно самолюбие._ — Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.
Нашето самолюбие страда повече, когато порицават нашите вкусове, от колкото когато осъждат нашите възгледи. Франсоа дьо Ларошфуко
Нашата първа и последна любов е нашето самолюбие. Кристиян Боуви
Гордостта при мъжа е объркана с достойнството; в жена, със самолюбие. Хосе Бергамин
Когато оказаното ни добро не трогва нашето сърце, то по-скоро засяга и дразни нашето самолюбие. Емил дьо Жирарден
Човек без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедов лост, чрез който може да бъде преместена Земята. Иван Тургенев
Разочарованието е просто отчаянието на раненото самолюбие. Франсоа Фенелон
self-love