самолюбие

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

Значение

+ср., само +ед. Чувство за собствено достойнство, самоуважение. _Всеки човек има самолюбие._
* _Болно самолюбие._ — Преувеличено мнение за собствените възможности и достойнства, съчетано с болезнена чувствителност към мнението на околните.

Синоними

Производни думи

Примери

Нашето самолюбие страда повече, когато порицават нашите вкусове, от колкото когато осъждат нашите възгледи. Франсоа дьо Ларошфуко

Нашата първа и последна любов е нашето самолюбие. Кристиян Боуви

Гордостта при мъжа е объркана с достойнството; в жена, със самолюбие. Хосе Бергамин

Когато оказаното ни добро не трогва нашето сърце, то по-скоро засяга и дразни нашето самолюбие. Емил дьо Жирарден

Човек без самолюбие е нищожен. Самолюбието е архимедов лост, чрез който може да бъде преместена Земята. Иван Тургенев

Разочарованието е просто отчаянието на раненото самолюбие. Франсоа Фенелон

Превод на английски език

self-love

Думи и термини с близки букви