Прилагателно име, тип 79
самовластна, самовластно, +мн. самовластни, +прил.
#1 Който има неограничена власт.
#2 Който не търпи ограничения. _В семейството си е самовластен господар._
На 15 април 1355 г. заговорниците трябвало да нахлуят в Двореца на дожите, да убият членовете на съвета, както и присъстващите аристократи, и да обявят дожа Фалиеро за самовластен господар на Венеция. Източник: интернет
Неговият Ирод е суетен и самовластен денди, непредсказуем и коварен, уморен от живота и властта. Източник: интернет
autocratic