Прилагателно име, тип 76
саможива, саможиво, +мн. саможиви, +прил. Който по природа не обича да общува с хора. _Жена му е много саможива, не ходи никъде._
Съседи на Ямагами казаха за Ройтерс, че той бил саможив и не разговарял. Източник: интернет
Раздразнителен и саможив, състоятелен, знае английски език. Източник: интернет
Семейството е със строг патриархален морал и Георги го спазва, но същевременно се впуска в битки навън, тъй като (според по-късните си признания) бил едновременно и саможив, и свенлив, и див – с буйна кръв и необуздан характер. Източник: интернет
Хората изтъквали, че той е саможив, но любезен и услужлив, че агресията му е била провокирана от фриволното поведение на Виолета. Източник: интернет
През последните си години той става саможив и започва да избягва контакти с когото и да било, дори членовете на семейството си. Източник: интернет
lonely