Глагол, тип 176
съпе`рничиш, +мин. св. съпе`рничих, +мин. прич. съпе`рничил, +несв.
#1 _На кого/с кого._ Стремя се към същата цел като друг; домогвам се, състезавам се. _Съперничеше на приятелката си по успех._
#2 Проявявам еднакви качества. _Малко планини съперничат на Пирин по красота._
compete