Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. съпе`рници, +м.
#1 Този, който съперничи на друг в нещо. _Съперници във футболна среща._
#2 Влюбен в едно лице по отношение на друг влюбен в същото лице. _Съперник в любовта._
+прил. [[съпе`рнически]], съпе`рническа, съпе`рническо, +мн. съпе`рнически.
Този, който се влюби в себе си, няма да има съперник. Бенджамин Франклин
Ученикът никога няма да надмине учителя, ако вижда в него само образец, а не съперник. Висарион Белински
Артистът не е преписвачът на света, той е неговият съперник. Андре Малро
Преводача в прозата - роб, преводача в стиховете - съперник. Василий Жуковски
...че преводачът на проза е роб на автора, а преводачът на поезия е съперник. Андрей Макин
Империи, спечелени от завладяването, винаги са паднали или от бунт отвътре, или от поражение от съперник. Джон Бойд Ор
rival