Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
врагъ`т, врага`, +мн. врагове`, +м.
#1 Този, който се намира в състояние на вражда с мене; противник. _Политически враг. Никога не мога да ти бъда враг._
#2 Военен противник, неприятел. _Победиха врага._
#3 Принципен противник на нещо. _Аз съм враг на всякакви разправии._
#4 Причинител на вреда. _Цигарите са най-големият враг на хората._
+прил. [[вра`жески]], вра`жеска, вра`жеско, +мн. вра`жески (във 2 знач.). _Вражески набези._
Този, който правилно посочва моите грешки е мой учител, този който правилно посочва моите верни постъпки е мой приятел; този, който ме ласкае е мой враг. Сун Дзъ
Бягайте от силния враг - празните приказки с хората. Тъй както облакът закрива слънцето, така и празните приказки помрачават душата. Паисий Светогорец
Страхът е враг на логиката. Франк Синатра
От стар враг приятел не става. Турска поговорка
Стар враг не може да стане приятел. Гръцка поговорка
enemy