съучастник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
Значение
+мн. съуча`стници, +м. Човек, който участва заедно с друг в извършването на нещо (обикн. престъпление или друга негативна постъпка). _Съучастниците му получиха по-леки наказания._
+прил. [[съуча`стнически]], съуча`стническа, съуча`стническо, +мн. съуча`стнически. _Съучастнически поглед._
Синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
Когато искаме съвет, често търсим съучастник.
Този който приема злото без съпротива е негов съучастник.
Морето никога не е било приятелски настроено към човека. В най-добрия случай е било съучастник на неговата неуморност.
Изкуството е съучастник на любовта.
Да се усмихнеш на шега, която хвърля тръните в гърдите на някой друг, означава да бъдеш съучастник в престъпление.
Трябва обаче да се кажат някои неща и има моменти, когато мълчанието става съучастник на несправедливостта.
Превод на английски език
accomplice