Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
+мн. съуча`стници, +м. Човек, който участва заедно с друг в извършването на нещо (обикн. престъпление или друга негативна постъпка). _Съучастниците му получиха по-леки наказания._
+прил. [[съуча`стнически]], съуча`стническа, съуча`стническо, +мн. съуча`стнически. _Съучастнически поглед._
Когато искаме съвет, често търсим съучастник. Сол Белоу
Този който приема злото без съпротива е негов съучастник. Мартин Лутър Кинг
Морето никога не е било приятелски настроено към човека. В най-добрия случай е било съучастник на неговата неуморност. Джоузеф Конрад
Изкуството е съучастник на любовта. Реми дьо Гурмон
Да се усмихнеш на шега, която хвърля тръните в гърдите на някой друг, означава да бъдеш съучастник в престъпление. Ричард Шеридан
Трябва обаче да се кажат някои неща и има моменти, когато мълчанието става съучастник на несправедливостта. Аян Хирси Али
accomplice