Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
друга`рят, друга`ря, +мн. друга`ри, +м.
#1 Човек, който е свързан с друг посредством обич, взаимно доверие, дружба; приятел. _Той ми е добър другар._
#2 Човек, който е свързан с друг поради временна обща съдба, общи цели, общи интереси, обща работа и др. _Другарят му в килията беше блед младеж. Другар по съдба. Другар по убеждения._
#3 +ист. В речевия етикет при управлението на комунистическата власт — господин.
#4 +Разг. Съпруг.
+прил. [[друга`рски]], друга`рска, друга`рско, +мн. друга`рски.
Ако трепериш от възмущение от всяка несправедливост, значи си мой другар. Ернесто Че Гевара
... безстрашния човек е много по-опасен другар в делата, от колкото страхливецът. Херман Мелвил
И все пак късметът не е най-верният другар. Килиан Жорнет
Наскоро един другар (Милко Балев) пита «Кога ще ми дадеш едно голо тяло?». Моите са целомъдрени, викам. Много са такива... неземни. Не са от натура. Спомен са... Дечко Узунов
Без другар не пътешествай. Арменска поговорка
"Ако искате да си имате верен другар в студените зимни вечери, Бренди е готова да бъде винаги до вас. Източник: интернет
comrade