Прилагателно име, тип 79
съзву`чна, съзву`чно, +мн. съзву`чни, +прил. Който образува съзвучие; хармоничен.
+нареч. [[съзву`чно]].
+същ. [[съзву`чност]], съзвучността`, +ж.
Ако не е съзвучен, някоя от тях греши. Източник: интернет
Концертът е нещо, което… ако е съзвучен, разбира се, ако е съзвучен, всяка държава свири своята партитура в зависимост от своите възможности. Източник: интернет
Неговата вътрешна нагласа, неговият духовен свят е съзвучен на невероятната импулсивност и чувствителност на Малеровата музика, на нейните спонтанни и пронизващи духовни вибрации. Източник: интернет
consonant