Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+ж., само +ед.
#1 +Разг. +Пренебр. Хора, събрани без подбор; пасмина, тълпа. _В Народното събрание се е събрала една сбирщина, която мисли само за себе си._
#2 Най-различни или разнородни предмети, събрани заедно. _Килерът е пълен със сбирщина от стари вещи._
А арсеналът му е сбирщина от трофеи, присвоени от платформи на други популистки формации. Източник: интернет
Българите са бягали в Русия от турците, а сега една измислена фашистка сбирщина ги кара да се бият срещу Рус! Източник: интернет
Евроатлантическата сбирщина тук се опитва да въвлече България в конфликта. Източник: интернет
Буламачът от действията на Радевата сбирщина не вещае нищо добро за България и по този проблем. Източник: интернет
В България има сбирщина от мрънкащи, мързеливи и не много умни хора. Източник: интернет
Днес част от умиращия свят е срещу нас… сбирщина побъркани нацисти-наркомани, упоени и наплашени от тях хора, лаещи кучета от западния кучкарник…. Източник: интернет
bunch