Глагол, тип 186
сдържаш, +несв. и [[сдържа]], +св.; +Какво. Не позволявам да се прояви напълно; задържам. _Едва сдържах усмивката си._
__сдържам се/сдържа се.__ — Не проявявам напълно някакво чувство; прикривам се, удържам се. _Едва се сдържах да не го ударя._
* _Не ме сдържа на едно място._ —
#1 Много се вълнувам от нещо.
#2 Не мога дълго да върша едно и също.
* _Сдържам си думата._ — Изпълнявам обещанието си.
Ясно е, че никога повече няма да го видим, а тази мисъл е толкова тежка, че едва сдържам сълзите. Паола Перети
В момента се сдържам да не кажа някои крайности. Източник: интернет
Или още по-точно - за да види какво съм скрила там Клякам, като сдържам дъха си, и отварям шкафа под умивалника. Източник: интернет
Дойде ми от само себе си като нещо, което повече не можех да сдържам. Източник: интернет
Не се сдържам и питам откъде са и как са научили за този маршрут. Източник: интернет
"Плача сам в колата, когато повече не мога да се сдържам", споделя IT специалистът Мирослав Стоянов. Източник: интернет
simmer