Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. себеотрицания, +ср.
#1 Отказване от лично щастие в името на възвишена цел в полза на други.
#2 Смелост, храброст. _Той прояви себеотрицание, като спаси детето._
"Българските военновъздушни сили са ярък пример за мъжество, себеотрицание и родолюбие, от които имаме голяма нужда точно днес. Източник: интернет
Днес отдаваме заслужено уважение и на съвременните будители – българските учители, които с любов и себеотрицание допринасят за израстването на децата ни. Източник: интернет
Възхищавам се на вашата смелост и себеотрицание. Източник: интернет
Инспектор Милков проявява изключителна инициативност, съобразителност и себеотрицание при изпълнение на служебните си задължения. Източник: интернет
Изисква се много смелост, себеотрицание и желязна воля. Източник: интернет
Медицината е специалност, която изисква себеотрицание и отдаденост. Източник: интернет
self-denial