Съществително нарицателно име, женски род, тип 49
доблестта`, само +ед., +ж.
#1 Способност да се действа и да се говори мъжествено, смело и открито. _Доблестта му е известна на всички. Имам доблест._
#2 +Остар. Кое да е от положителните качества на човек.
+прил. [[до`блестен]], до`блестна, до`блестно, +мн. до`блестни. _Доблестен отговор._
Най-великата доблест не е в това никога да не паднеш, а да се изправиш всеки път, когато паднеш. Конфуций
Висшата доблест се състои в това, да се прави това в самота, което хората дръзват да направят единствено в присъствието на много свидетели. Франсоа дьо Ларошфуко
Великите натури могат да скрият както велики пороци, така и велика доблест. Плутарх
Знанието е прекрасно, и само по себе си струва усилията на човек, но то е хиляда пъти по прекрасно, тогава когато е сила и поражда доблест. Франсоа Гизо
Истинската доблест се съдържа в това не да бъдеш безчувствен към опасността, а да бъдеш бърз, за да се изправиш срещу нея и да я обезоръжиш. Уолтър Скот
Да получиш власт е случайно нещо, а да я предадеш на друг е доблест. Сенека
honor