Съществително нарицателно име, женски род, тип
+мн. ша`пки, +ж.
#1 Част от облеклото, с която се покрива главата. _Зимна шапка. Филцова шапка. Панамена шапка._
#2 +Прен. Чадърче на гъба.
#3 +Прен. +Разг. Ръководство, зависимост. _Заводът е под шапката на софийска фирма._
+същ. +умал. [[ша`пчица]], +мн. ша`пчици, +ж.
* _Вземам си шапката._ — +Разг. Отивам си, отказвам се от нещо или от някого.
* _Да/ще ти падне шапката._ — +Разг. За израз на учудване, възхищение, слисване от нещо хубаво или необикновено.
* _Клатя шапка (на някого)._ — +Разг. Угоднича, подмазвам се.
* _Накривявам си шапката._ — +Разг. Преставам да се тревожа за нещо и се отдавам на безгрижен живот.
* _Правя се на дръж ми шапката._ — +Разг. Правя се, че не разбирам или че не чувам.
* _Разбъркваме си шапките._ — Скарваме се, спречкваме се.
* _Свалям шапка (на някого)._ — Уважавам някого, признавам достойнствата му публично.
* _Шапка на тояга._ — За израз на облекчение, радостно чувство от очаквания безгрижен живот.
Политикът си е политик, независимо дали носи костюм или смешна шапка. Реза Аслан
Любовта е магьосникът, който издърпа човека от собствената му шапка. Бен Хеч
Бяла сламена шапка с размер на резервна гума, а върху нея зелени очила, подобни на орехи. Реймънд Чандлър
Хората мислят, че аз съм се родил със шапка и фрак. Фред Астер
Обичам да знам какво празнувам, преди да си сложа парти шапка. Маргарет Питърсън Хадикс
На плешивия своята шапка му харесва. Арменска поговорка
hat