Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. обе`кти, (два) обе`кта, +м.
#1 Предмет, явление, факт, към който е насочена някаква дейност. _Обект на изследване._
#2 Предприятие, учреждение, сграда, място, където се извършва дейност. _На обекта докараха строителен материал. Военен обект._
#3 +Спец. В граматиката — предметът, който е засегнат от глаголното действие; допълнение.
#4 +Спец. Във философията — външният свят, който съществува независимо от съзнанието ни.
Когато американският дух беше в младостта си, езикът на Америка беше различен: свободата, сър, беше основният обект. Патрик Хенри
Ще дойде ден, когато на нас ще ни липсва една единствена вещ, и тя няма да бъде обект на нашите желания, а самото желание. Марсел Жуандо
Ако живеете достатъчно дълго, вие ще станете обект на почит - примерно така, както стара сграда. Катрин Хепбърн
Моралният закон ни заповядва да направим възможно най-висшето добро в един свят като краен обект на цялото ни поведение. Пол Рикьор
Любовта е привързаност, която носи вниманието на ума отвъд себе си, и е смисълът на връзката с някое друго същество по отношение на него като обект. Адам Фергюсън
Кой съм аз? Субект и обект в едно - съзерцаване и обмисляне, мислене и мисли. И двете трябва да ставам това, което съм. Йохан Готлиб Фихте
object