Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+м., само +ед.
#1 Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. _Говоря с шепот._
#2 +Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. _Шепотът на тревите._
+прил. [[ше`потен]], ше`потна, ше`потно, +мн. ше`потни.
Скобите в прозата са писмен вид шепот. Андрей Битов
Ще видиш. Без шок. Без поглъщане. Без разкъсване. Това, от което се страхуваш, че ще дойде като експлозия, е като шепот. Това, което ти се струва краят, е началото. Род Сърлинг
Роджър Федерер се движи като шепот и изпълнява като разрушаваща топка. Просто е невъзможно да се обясни как прави това, което прави. Ник Болетиери
Бог говори на човек с шепот на любов, ако не го чуе, с гласът на съвестта, ако не го чуе - през устата на страданието. Клайв Стейпълс Луис
Живейте всеки ден с отворено ухо към небето, нетърпеливи да отговорите на всеки шепот от Бог. Бил Хайбълс
Месеци наред чувах шепот и въпреки че изглеждаше, че те са отнесени към мен от вятъра, те наистина идваха от собствената ми глава. Къртис Ситенфелд
whisper