Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
гласъ`т, гласа`, +мн. гласове`, (два) гла`са, +м.
#1 Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. _Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас._
#2 Тези звукове като способност за пеене. _Тя има хубав, дълбок глас._
#3 Партия във вокален ансамбъл. _Песен на два гласа. Първи глас._
#4 Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. _Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната._
#5 +Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. _Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас._
#6 Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр.). _Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха._
+същ. +умал. [[гласе`ц]], +мн. гласовце`, (два) гласе`ца, +м. (в 1, 2 и 4 знач.).
+същ. +умал. [[гласче`]], +мн. гласче`та, +ср. (в 1, 2 и 4 знач.).
+прил. [[гла`сов]], гла`сова, гла`сово, +мн. гла`сови (в 1 и 2 знач.). _Гласов апарат. Гласови упражнения._
* _На глас._ — Произнасям думите така, че ме чуват или могат да ме чуват. _Чета на глас. Започна да разсъждава на глас._
* _С половин глас._ — +Разг. Тихо, неуверено, едва чуто. _Отговарям с половин глас._
Който разчита да си осигури здраве, пребивавайки в леност, той постъпва също така глупаво, както и човекът, надяващ се с мълчание да усъвършенства своя глас. Плутарх
И все пак ми е мъчно за нямото кино. Така хубаво беше да видиш как жената си отваря устата, а глас не се чува! Чарли Чаплин
Съвестта е вътрешен глас който предупреждава, че някой ни следи. Хенри Луис Менкен
Съвестта е автентичният Божи глас към вас. Ръдърфорд Хейс
И магарето се възхищава на своя глас. Арменска поговорка
Глас народен - глас божи. Българска поговорка
voice