1. син - Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
2. син - Прилагателно име, тип 86
синът, сина, +мн. синове, +м.
#1 Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. _Раждам син._
#2 Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. _Син на родината си._+същ. +умал. [[синче]], +мн. синчета, +ср. (в 1 знач. ).+прил. [[синов]], синова, синово, +мн. синови.
* _Кучи син._ — +Разг. +Грубо. Негодник, мръсник.
* _Мамин син/мамино синче._ — +Разг. +Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник.
* _Сине майчин!_ — +Разг. Възклицание — обвинение към някого за негова простъпка.
* _Сукин син._ — _Остар. Разг. Грубо._ Негодник, мръсник. синя, синьо, +мн. сини, +прил. Който е с цвят на ясно небе. _Синя блуза._
* _Син домат._ — Патладжан.
* _Синя кръв._ — За означаване на аристократичен произход.
* _Ставам син-зелен._ — +Разг. Ядосвам се много, та пребледнявам.
* _Синя каска._ — Войник от омиротворителните сили на ООН.
Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си. Соломон
Три неща в живота, които са наистина постоянни: - ОТЕЦ, СИН И СВЕТИЯТ ДУХ. Николай Велимирович
Неблагодарният син е по-лош от чуждият: той е престъпник, понеже синът няма право да бъде равнодушен към майка си. Ги дьо Мопасан
Всеки от нас е син на своите дела. Мигел де Сервантес
За лошия баща наказанието е безпътен син. Арменска поговорка
Майка обича и келяв син. Българска поговорка
Son