Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
+мн. слънца, +ср.
#1 Само +ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. _Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата слънцето грее от високо._
#2 +Прен. Само +ед. Светлината и топлината от това небесно тяло. _Обичам да стоя на слънце. Днес има много силно слънце._
#3 +Прен. Само +ед. Топлината от това небесно тяло. _През зимата няма слънце. Днес е облачно и няма никакво слънце._
#4 +Прен. Нещо много скъпо, което дава радост и щастие. _Тя е слънцето на моя живот._
* _Изгрев слънце._ — +Разг. Появяване на слънцето сутрин.
* _Залез слънце._ — +Разг. Скриване на слънцето вечер.
Едно цвете не може да цъфти без слънце и човек не може да живее без любов. Макс Мюлер
Някои художници изобразяват слънцето като жълто петно, докато други превръщат жълто петно в слънце. Пабло Пикасо
Ако главата ви е направена от восък, не излизайте на слънце. Бенджамин Франклин
Сено се коси докато грее слънце. Шотландска поговорка
Времето да се поправи покривът е, когато грее най-ярко слънце. Американска поговорка
Бостанджията иска дъжд, а керемидчията - слънце. Българска поговорка
sun