соната
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. сонати, +ж. _Спец._ Вид музикално инструментално произведение, което се състои от три или четири части с различен темп и характер.
Производни думи
Анаграми
Примери
Книгата трябва да бъде изпълнена като соната. Буквите са ноти. Във волята на читателя е да я осъществи или изкриви.
Всяка симфония, например, е соната за оркестър; всеки струнен квартет е соната за четири струни; всеки концерт - соната за солов инструмент и оркестър.
Затова Кристиана Кирилова изпълни и „Лунната соната“, рецитирайки стихотворение от Селвер Алиева „Вървя по острието на живота“.
Тогава отново в Културен дом НХК от 18 часа публиката ще има възможност да се наслади на "Соната за пиано N2“, "Сонатата за флейта“, "Соната за цигулка“, както три вокални песни и произведението Le Requiem за сопран, цигулка и пиано.
“ (1972), „Сцени от един семеен живот“ (1973), „Есенна соната“ (1978).
Реакциите на плъховете са тествани с много музикални откъси, сред които Соната за две пиана в ре мажор на Моцарт, изсвирена с четирикратна промяна на темпото.
Превод на английски език
sonata