сонатата
Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от соната
Примери
Тогава отново в Културен дом НХК от 18 часа публиката ще има възможност да се наслади на "Соната за пиано N2“, "Сонатата за флейта“, "Соната за цигулка“, както три вокални песни и произведението Le Requiem за сопран, цигулка и пиано.
В този доста широк смисъл „сонатата“ бързо се разпространява в западноевропейската музика.
В съвременното разбиране, наследено от времето на виенския класицизъм, сонатата е или чисто клавирна солова творба, или произведение за клавир и друг инструмент.
Сонатата прозвуча в целия й блясък и многообразие: романтичен екстаз, монументалност, монологичност, лирика и "гневен" драматизъм, огнена рефлексия.
А сонатата (която самият Барток определя като „своята любима“) е трудна, та трудна.
Първото изпълнение на сонатата е на частно събиране в дома на издателя на Дебюси, Жак Дюран, на 10 декември 1916 година.