Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. сподвижници, +м. Последовател, съратник, съмишленик. _Сподвижник на Левски._
Заедно с Евтимий и още трима ученици заминал за Цариград при своя приятел и сподвижник сред учениците на свети Григорий Синайски, патриарх Калист І. Там се упокоил в манастира „Св. Източник: интернет
Малко след това към него се присъединява и неговият верен приятел и сподвижник Григорий Богослов. Източник: интернет
Тогава мисля че трябва да се сезират международните следпватели в Украйна че тук под маската на (п)реZидент се крие сподвижник на Ху. Източник: интернет
В днешни времена думата „преторианец“ се използва в ироничен смисъл за обозначаване на много верен, фанатично предан сподвижник на даден общественик. Източник: интернет
В края на 1904 година Тота Дончева се омъжва за дългогодишния си сподвижник Константин Антонов и заминава с него за Скопие с мисия на Върховния комитет. Източник: интернет
Близък сподвижник е на Джон Нютън, автор на химна „Чудна благодат“ (Amazing Grace). Източник: интернет
companion