Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
+мн. спогодби, +ж.
#1 Съглашение, споразумение, обикн. между държави, за избягване или прекратяване на спор. _Подписвам спогодба. Спазвам спогодбата. Нарушавам спогодбата за неутралитет._
#2 Помиряване, прекратяване на спор; спогодяване. _Постигам спогодба._
Бакърджиев сключи договор, според който окончателно се отказваме от Ямбургската спогодба (а преди това, Жан настояваше газ да си получаваме по нея) и Евгени се съгласи на "вземай и плащай!" Източник: интернет
България няма сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане с Каймановите острови. Източник: интернет
Заради далновидността си бива изпратен да установи успешния модел на местно управление в Добрич след присъединяването на Добруджа към българските земи по Крайовската спогодба. Източник: интернет
На над 5 милиона лева възлиза общата стойност на инкриминираните стоки, представляващи регистрирани търговски марки в Патентното ни ведомство и по реда на Мадридската спогодба за международна регистрация на марките. Източник: интернет
На 12 февруари 1943 г. Министерският съвет на "нефашиста" Филов приема спогодба за изселване на 20 000 евреи в Германия, която по-късно не е реализирана заради протестите на депутати, борбата на БКП и реакция в обществото. Източник: интернет
Един от основните интереси на Израел в тази спогодба е стратегическата стабилност в региона. Източник: интернет
agreement