Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. тракта`ти, (два) тракта`та, +м.
#1 +Спец. Научно съчинение, в което преобладават теоретични разсъждения по даден въпрос.
#2 +Остар. Вид международен договор.
Тя чете готварските книги с такова увлечение, като трактат за наркотиците. Ханс Фалада
Посветих няколко месеца в неприкосновеността на личния живот на съставянето на трактат за мистериите на Триизмерността. Едуин А. Абът
Литературната критика често представлява морален трактат. Ан дьо Стал
Ала резултатът е тъкмо обратният: "авторитарен трактат", надминаващ и най-мракобесните съчинения на Александър Дугин, при това приет с огромно одобрение от Кремъл. Източник: интернет
В разглеждащ цяло хилядолетие трактат от миналото лято, озаглавен "Историческото единство на руснаците и украинците", Путин разкри плановете си. Източник: интернет
Основава групата "Свободно предприемачество" на торите тачъристи, които пишат "Британия без окови" - политически трактат, който е известен с твърдението, че британските работници са "едни от най-калпавите безделници в света". Източник: интернет
treatise