1. сполука - Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
2. Сполука - Име на място
+мн. сполуки, +ж.
#1 Успех, постижение; благополучие. _С труд постигам сполука._
#2 Късмет, шанс. _Пожелавам сполука на изпитите._
Вярва се, че първото агънце е обречено на светеца, като благодарност и молба за покровителството му, за още по-голям берекет, за здраве и сполука. Източник: интернет
Голяма сполука за рибар на язовир "Студен кладенец" Източник: интернет
След това малко момиченце изважда китките една по една, а млада булка ги нарича за здраве, обич, късмет и сполука през годината. Източник: интернет
Ако четниците се трудят и внимават добре, строгото извършване на заповедите си, които ги издават на подчинените си, всичко ще им бъде в добра сполука. Източник: интернет
Не бе им хрумвало досега, че свободата е равна на сполука и раболепието мъчи. Източник: интернет
Това бяха добри условия за неговата сполука. Източник: интернет
fortune