Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
+мн. късме`ти, (два) късме`та, +м. +Разг.
#1 Само +ед. Съдба, сполука, щастие. _Имам късмет. Нямам капка късмет. Роден съм с голям късмет. Опитвам си късмета._
#2 Само +ед. Щастлива случайност. _Имах късмет, че автобусът дойде навреме. Голям късмет имах — спечелих пари от лотарията._
#3 +Прен. Монета или дряново клонче, наречено за нещо добро и сложено в баницата на Нова година. _Баница с късмети._
* _Работи ми късметът._ — Имам късмет.
Щастието в брака е въпрос на късмет. Джейн Остин
Фунт мъжество струва тон късмет. Джеймс Гарфийлд
Ние нямахме късмет с нашите деца - те пораснаха. Кристофър Морли
Актьорството е смес между късмет и избор. На мен ми провървя. Джон Траволта
Нов ден - нов късмет. Българска поговорка
Големият късмет причинява много дребни неприятности. Японска поговорка
luck