Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. сражения, +ср.
#1 Силен сблъсък, в който участват много хора и техника, обикн. по време на война; битка.
#2 +Прен. Сблъсък с желание за победа между две идеологии, между противоположни принципи и др. ; битка. _На духовния фронт се води сражение за оцеляване на културата ни._
В сражение на най-голяма опасност се подлагат тези, които са най-податливи на страха; смелостта е все едно като стена. Салустий
Само глупаците смятат, че машината не е способна да победи човека в интелектуално сражение. Аркадий и Борис Стругацки
Днес се навършват 78 години от първото сражение на Парашутната дружина в състава на Първа българска армия през Втората световна война. Източник: интернет
Патриархът на Руската православна църква Кирил каза в неделя (25 септември), че хората, които са загинали в сражение на фронта, са се пожертвали за доброто на другите и това е основание да им бъдат опростени греховете. Източник: интернет
Руските войски са били изтласкани от Макаров след ожесточено сражение, каза министерството на отбраната на Украйна. Източник: интернет
В разгърналото се ожесточено сражение Гоце е убит. Източник: интернет
battle