сричка
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. сри`чки, +ж. _Спец._ Най-малкият произносителен звуков комплекс от думата, който се състои от една гласна със или без съгласни.
+прил. [[сри`чков]], сри`чкова, сри`чково, +мн. сри`чкови. _Сричкова граница._
Синоними
Производни думи
Примери
Бог! Това е просто дума, една обикновена сричка за обяснение съществуванието на този свят.
Да се научиш да четеш е като да запалиш огън – всяка прочетена сричка е искра.
Когато произнасям думата бъдеще, първата сричка вече принадлежи към миналото. Когато произнасям думата Мълчание, я унищожавам.
Човек се издига на дума и пада върху сричка.
Животът на простотата е прост, но той ни отваря книга, в която никога не надхвърляме първата сричка.
"Тази зверска кражба (казано с ударение върху втората сричка), която е била през последните шест месеца, ще отврати много народа и резултатите от изборите ще бъдат различни.
Превод на английски език
syllable