Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от сричка
Буда Амитаба изпратил от освоя сърдечен център златна ваджра белязана със сричката ХРИ върху пъпката на този лотосов цвят, която като по чудо се превърнала в малко осемгодишно дете, държащо ваджра и лотос и украсено с големи и малки отличителни белези. Източник: интернет
В края на сричката l се променя o. Тази промяна започва през 14 век в щокавските диалекти, но не е настъпила в еднаква степен: radio < radilъ, htio < hъtělъ и т.н., но: stol, val, bol и т.н. Източник: интернет
Най-характерната разлика между старобългарския и църковнославянския език е обусловена от двувековната дистанция между тях: в църковнославянски не действа законът за възходящата звучност на сричката. Източник: интернет
Наричана е още Панчакшара, „пет-срична“ мантра (след сричката на аум). Източник: интернет
Някои фонеми не могат да бъдат разглеждани като елемент на сричката, а се отнасят към нея като цяло. Източник: интернет
В много случаи ядрото и кодата на сричката се разглеждат като общ обект, рима, който има някои свойства, независими от началото на сричката. Източник: интернет