Прилагателно име, тип 76
стипчи`ва, стипчи`во, +мн. стипчи`ви, +прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. _Стипчива дюля._
+същ. [[стипчи`вост]], стипчивостта`, +ж.
Вдишвам дълбоко и широко разтварям портите на Живота, точно такъв, какъвто винаги е бил и ще бъде – сладък, горчив, лют, стипчив, грапав и… истински. Източник: интернет
Плодът е годен за консумация, но твърд и стипчив на вкус, освен ако не е обилен. Източник: интернет
Това се усеща от организма като тръпчив (стипчив) вкус. Източник: интернет
Плодовете на манговото дърво са със сладникав, до стипчив вкус. Източник: интернет
Вкусът им е стипчив. Източник: интернет
Изсушените дренки имат червен цвят и стипчив сладко-кисел вкус. Източник: интернет
astringent