Съществително име - мн. ч.
Думата е производна от странник
Валхундът харесва и се чувства добре спед повечето хора, но се съмнява в странници и за да бъде добре сред обществото, трябва да бъде социализиран като малък. Източник: интернет
Нарядко по пътя минавали уморени странници, още по-рядко – търговски кервани, устремени към далечни градове отвъд планините, а веднъж дори камъкът зърнал експедиция от незнайна страна, наречена Британия. Източник: интернет
Друга твърди, че настоящото име на града е дадено от арабите, които завладяват полуострова през осми век. По тяхно време градът се казва Karnattah (Gharnatah), чийто вероятен превод е „хълм на странници“. Източник: интернет
Героите на Валзер живеят извън нормите на буржоазния морал, те са странници в този свят и гледат на него с удивени, детски очи. Източник: интернет
Майка, разбира се, никога не ни позволяваше да се обръщаме към някой от тези странници, въпреки че Бързака обикновено настръхваше леко, засегнат, че се осмеляват да го навикват, докато той вдига крак до техните дървета. Източник: интернет
На тях в по-едър план са представени шествията на светите странници. Източник: интернет