строфа
Съществително име - ед. ч.
Значение
+мн. стро`фи, +ж. Повтаряща се група от стихове, организирани от рима, ритъм и интонация; куплет. _Четиристишна строфа._
Синоними
Производни думи
Примери
И в най-тъмните дни на хилядолетната ни история родовата ни памет остава непокътната, а духът на българския род укрепва с всяка една строфа на родния език.
'Amazing Grace' служи за пример на евангелската вяра: първата строфа изразява Нютън като 'грешник', който се е обърнал към Бог, 'загубен' и 'сляп', но е 'прогледнал'.
Божият промисъл и привързаността на Купър към Бог са изразени в четвърта строфа.
В 66 строфа на 18 глава Кришна призовава Арджуна да изостави всички дългове и да търси убежище единствено в него, обещавайки му освобождение от всички грехове.
В общата употреба се пеят само първия стих (или строфа) и последните три реда от четвъртия стих.
Вярата във вечния живот след смъртта са изразени в пета и шеста строфа: 'когато плътта и сърцето ми отпаднат', 'аз ще притежавам' 'живот на радост и на мир' и 'Бог, който ме призова тук долу, ще бъде вечно мой'.
Превод на английски език
stanza