Съществително име - ед. ч. членувано
Думата е производна от строфа
В края на строфата няма анжамбман, там ритмическата и синтактичната пауза съвпадат. Източник: интернет
Игов стои по-близо от предшествениците си до строфата на Колридж, макар и често да се отклонява, за да спаси смисъла, и, което е по-съществено, постигнал е плавното течение на самото разказване. Източник: интернет
През 15 век Царската песен придобива рефрен, а заключителната строфа обикновено е около половината от дължината на строфата, която е от 10 до 12 реда, като броят е продиктуван от броя на сричките в рефрена. Източник: интернет
Обикновено строфата представлява смислово единство, като най-често е изречение, фраза или част от фраза; строфата може да се състои и от няколко изречения. Източник: интернет