Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
свидетелят, свидетеля, +мн. свидетели, +м.
#1 Човек, лично присъствал и видял произшествие, случка; очевидец. _Размяната на парите стана без свидетели._
#2 Човек, призован в съда да даде показания или сведения по някое дело. _Свидетелят отговори на въпросите. Свидетел съм по едно дело._
#3 Човек, обикн. близък на младоженците, който присъства и има определени функции при сключване на гражданския им брак. ____ +прил. [[свидетелски]], свидетелска, свидетелско, +мн. свидетелски. _Свидетелски показания._
Бях свидетел на много насилие и открих, че задавам въпроса: Използвате ли някога насилие, за да се опитате да постигнете политическа промяна? Марийд Кориган
Всичко се променя, след като се идентифицираме като свидетел на историята, вместо като актьор в нея. Рам Дас
Засаждането на дървета винаги е утопично начинание, струва ми се, залог за бъдещето, на което сеятелят не очаква непременно да стане свидетел. Майкъл Полан
Един свидетел не е свидетел. Латинска поговорка
Свидетел на селския кмет е неговият разсилен. Арменска поговорка
Единственият свидетел на лисицата е опашката му. Арменска поговорка
witness