Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31a
слушателят, слушателя, +мн. слушатели, +м.
#1 Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. _Многобройни слушатели. Предаването няма слушатели._
#2 Обучаем, който участва в занятията само със слушане.
#3 _Разг. Ирон._ Събеседник, от когото изисквам да ме изслуша. _Вземам някого за слушател. Цял ден си търся слушатели._
Добрият слушател е почти толкова привлекателен, колкото и добрия говорещ. Не можете да имате красив ум, ако не знаете как да слушате. Едуард де Боно
Аз съм повече слушател отколкото говорещ. Норман Рийдъс
Добрият слушател не е някой, който няма какво да каже. Добрият слушател е добър говорещ с възпалено гърло. Катрин Уайтхорн
Ако се стремите да станете добър събеседник, станете преди всичко добър слушател. Дейл Карнеги
Бог е добър слушател. Той не прекъсва. Маргарет Атууд
Добрия слушател обикновено се мисли за нещо друго. Франк Хъбард
listener