Глагол - сег. вр., 1 л., ед. ч.
свистиш, +мин. св. свистях, +мин. прич. свистял, +несв.
#1 Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. _Автомобилната гума свистеше и постепенно спадаше._
#2 Издавам рязък, остър звук при движението си във въздуха. _Вятърът свисти в клоните на дърветата. Въртеше сабята над главата си и тя свистеше._ ____ +същ. [[свистене]], +ср.
Може да се свърже с глагола свистя „за вятър", крепост изложена на ветровете. Източник: интернет
whistle