Глагол, тип 186
свиваш, +несв. и [[свия]], +св.
#1 +Какво. Правя с виене. _Свивам гнездо. Свивам венец. Свивам обръч. Свивам хоро._
#2 +Какво. Сгъвам, огъвам. _Свивам торба. Свивам сандвича с хартия._
#3 +Какво. Събирам един към друг; стискам, събирам. _Свивам крака. Свивам длани. Свивам устни._
#4 +Какво. Намалявам дреха в ширина, стеснявам. _Свивам пола. Свивам ръкави._
#5 +Прен. Източник съм на силна болка, започвам да боля. _Свива ме стомахът._
#6 +Прен. Завивам при движение. _Свивам надясно._
__свивам се/свия се. 1.__ — Стеснявам се, намалявам размерите си. _След прането платът се сви._
#2 Сгушвам се; прегъвам, събирам тялото си.
#3 За част на тялото — сгърчвам се, събирам се (от болка, силни чувства). _Веждите ми се свиват. Гърлото ми се сви от мъка._
#4 +Прен. +Разг. Живея на тясно, притеснявам се. _Свиваме се в две стаи._
#5 +Прен. Живея с недостатъчно пари, пестя.
#6 +Прен. +Разг. Стеснявам се, срамувам се. _Пред хора се свива и не казва нито дума._
* _Свивам/свия си гнездо._ —
#1 За птица — правя си гнездо.
#2 За човек — създавам семейство, дом.
* _Свивам/свия знамената/байрака._ — +Разг. Преставам да се боря, примирявам се.
* _Свива ми се/свие ми се душата._ — Обхваща ме силна тревога, притеснение.
* _Свивам/свия рамене._ — Не зная нещо, за което ме питат.
* _Свивам се/свия се в черупката си._ — Затварям се в себе си, не предприемам нищо.
* _Свивам си/свия си устата._ — Внимавам какво говоря, съобразявам се с приличието.
Имах чувството, че като че ли аз ставам по-нисък и малък, свивам се и също така ръстът на хората не беше по-голям от размера на показалеца ми. Източник: интернет
Той ме прегръща, аз свивам юмруци и го отблъсквам, за да го накажа, но после се отпускам и се унасям. Източник: интернет
shrink