Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. сводници, +м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор.
Бог не е часовникар. Бог е сводник. Антъни Капела
В един момент обвиняемият нарекъл приятеля си "сводник", заради което получил два юмрука в лицето. Източник: интернет
И Себи се прави на дилар и сводник и му дадоха за душата, на мангал гнусен. Източник: интернет
Ако толкова имаше в държавата някакво желание да свърши нещо ей там са записите на телевизия СКАТ на предаването на Албена Вулева, в което един кандидат за кмет наречен Митьо Пищова публично се похвали, че е сводник. Източник: интернет
А и лъже като не по-малко опърнел сводник Защото се казва Нов бардак със стари курви не се прави А той реши да прави точно нов бардак Мисля че Ликвик го каза - вместа да се занимава със СДС редно би било господинът да се занимава със собствената партия. Източник: интернет
Kриминално проявен, спряган за сводник, подсъдим за различни престъпления.. Източник: интернет
pimp