Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
+мн. сюзере`ни, +м.
#1 +ист. През феодализма в Западна Европа — едър земевладелец, който господства над зависими от него васали.
#2 +Спец. Държава, която държи във васално подчинение друга държава или част от територията и`.
+прил. [[сюзере`нен]], сюзере`нна, сюзере`нно, +мн. сюзере`нни.
Султанът остава върховен сюзерен и определя външната политика на новите държавни формации. Източник: интернет
"Днес виждаме, че по абсолютно политически причини, заради собствените си амбиции и под натиска на американския сюзерен и европейските страни въвеждат нови санкции на петролните и газовите пазари. Източник: интернет
Путин, изглежда, е решен да стане сюзерен на бившите съветски държави. Източник: интернет
Владетелят освен това не се покорява и на Цариград и приема севастократорската титла от Кантакузин, но и него не признава за сюзерен. Източник: интернет
Граф Арманяк протестира срещу васалитета си пред своя сюзерен, краля на Англия, но още преди да е пристигнал отговора от Лондон, графът моли за намесата на французите. Източник: интернет
Джон неправомерно отвлича годеницата на своя васал Хю дьо Лузинян и Филип II се възползва от случая да изиска в качеството си на сюзерен Джон да се яви пред френски съд. Източник: интернет
overlord