Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1
та`ктът, та`кта, +мн. та`ктове, (два) та`кта, +м.
#1 Ритмична група звукове, която равномерно се редува с друга (обикн. в мелодия). _Свиря няколко такта._
#2 Последователно редуване на равномерни движения съобразно с някакъв ритъм. _Вървя в такт. Танцувам в такт с музиката._
+прил. [[та`ктов]], та`ктова, та`ктово, +мн. та`ктови.
----
та`ктът, та`кта, само +ед., +м. Умение да се проявява внимание при общуване с хората, да не се предизвикват конфликти; деликатност, тактичност. _Чувство за такт. Проявявам такт._
Такт - умението да описваш другите така, както се виждат сами себе си. Ейбрахам Линкълн
Търпимост - това е когато прощавате чуждите грешки, такт е когато не ги забелязвате. Артур Шницлер
Не всеки може да танцува в такт с музиката на бъдещето. (338) Станислав Йежи Лец
И махалото върви в такт с времето. (906) Станислав Йежи Лец
Присъщото на децата чувство за хумор не е ограничено, както при възрастните, от понятия като такт и добър вкус. Алан Маршал
Такт - това е разума на сърцето. Карл Гуцков
tact