1. тихо - Прилагателно име - ср. р.
Производна на тих
2. тихо - Наречие, тип 188
+нареч.
#1 За звук, говор — слабо, едва чуто. _Говоря тихо. Чукам тихо. Свиря тихо._
#2 Без звук или шум, спокойно. _В къщата е тихо. Седя тихо. Чакат тихо._
Научи се да виждаш там, където всичко е тъмно, и да слушаш, където всичко е тихо. В тъмнината ще видиш светлина, а в тишината ще чуеш хармония. Джуандзъ
Доброто се прави тихо. Останалото е просто театър! Източник: интернет
Живейте тихо и спокойно, трудете се с ръцете си, пазете мир с всички хора и в тези богоугодни дела искрено се молете за помощ от Пресвета Богородица. Лука Войно-Ясенецки
Говорим твърде тихо за важните неща... Твърде силно за баналните... Твърде много за другите хора... Твърде малко помежду си... И твърде често без да мислим... Източник: интернет
През малкото години на нашия живот ние трябва тихо и невидимо да вършим добри дела. Паисий Светогорец
Душата, познала Господа, иска винаги да бъде с Него. Защото Той влиза тихо и дава мир на душата. Силуан Атонски
quietly