Съществително нарицателно име, среден род, тип 66
+мн. убе`жища, +ср.
#1 Място, което може да скрие и да предпази от беда; подслон, покрив, скривалище. _Търся убежище при родителите си. Не намирам убежище по време на бурята. Давам убежище на преследвания._
#2 Специално направено скривалище за военно време или при аварии.
* _Политическо убежище._ — Приемане и закрила в чужда държава на преследвано по политически причини в страната си лице. _Получавам политическо убежище._
Амбицията е последното убежище на неудачника. Оскар Уайлд
Насилието е последното убежище на некадърните. Айзък Азимов
Обожавам простите удоволствия, те са последно убежище на сложните личности. Оскар Уайлд
Философия: безлична тревожност; убежище сред анемични идеи. Емил Чоран
Има два начина да намериш убежище от нещастията на живота: музиката и котките. Алберт Швайцер
Лъжата и коварството - убежище на глупаци и страхливци. Филип Честърфийлд
haven