Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. удостовере`ния, +ср.
#1 Документ, който доказва, показва нещо. _Удостоверение за правоспособност на шофьор. Удостоверение за раждане._
#2 Удостоверяване.
Евтинията на руските стоки е удостоверение за тяхната негодност. Антон Чехов
Ако в този период се плати през търговска банка, то възстановяването на здравни права става в офис на НАП чрез издаване на удостоверение за непрекъснати здравно-осигурителни права на хартиен носител. Източник: интернет
Ако има такъв регистър за какъв чеп ще му е на човек да си издава удостоверение? Източник: интернет
Близо 5000 души са потърсили помощ в изясняването на здравноосигурителния си статус и са поискали удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права. Източник: интернет
В случай на подадено и регистрирано по постоянен адрес заявление за издаване на лична карта, удостоверение може да се издаде във всяко районно на полицията или в областните дирекции, независимо от обявения постоянен и настоящ адрес. Източник: интернет
Българите ще трябва да представят удостоверение за завършен ваксинационен курс или документ за преболедуване на COVID-19, или отрицателен резултат от PCR тест, направен в рамките на 72 часа преди пътуването. Източник: интернет
certificate