Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
+мн. увере`ния, +ср.
#1 Увещание, убеждаване. _Не вярвам в твоите уверения. Дадох му уверение, че ще бъда точен._
#2 Документ, удостоверение, издаден от административна служба. _Уверение за завършено образование._
България вече е предала на южната ни съседка и списъци с имена на потенциални каналджии, като е получила уверение, че ще има акции срещу тях в Турция. Източник: интернет
В своя анализ във ФАЦ Михаел Мартенс припомня, че гръцкият премиер Мицотакис многократно е подчертавал готовността на страната си да се отбранява, но винаги е обвързвал това уверение с покани за диалог, отправени към Анкара. Източник: интернет
Аз имах устно уверение, че е разписано разрешението за преместването на апаратурата. Източник: интернет
Било е направено уверение от страна на правителството за истинска диверсификация, а не замяна на един монопол с друг. Източник: интернет
Ако и до момента е имал карта, не е необходимо да представя уверение. Източник: интернет
В базата са получили уверение, че ще им бъдат доставени продукти от БЧК, с които да започне изхранването. Източник: интернет
assurance