Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
+мн. уго`дници, +м. Човек, който угодничи; ласкател, мазник.
#2 Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. _Божи угодник._
С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител. Източник: интернет
Често е наричан и св. Николай Угодник, заради своята отзивчивост да се притече на помощ, винаги, когато има случай за това. Източник: интернет
pleaser