угодник
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
Значение
+мн. уго`дници, +м. Човек, който угодничи; ласкател, мазник.
#2 Според религиозните представи — светец, праведник, служител на бога. _Божи угодник._
Синоними
ласкател
подлизурко
услужлив
мазен
мазник
сервилен
угодлив
безгръбначен
раболепен
лигльо
низкопоклонник
светец
прислужник
приспособенец
лакей
Вижте всички синоними
Фразеологични изрази
Производни думи
Примери
С голяма любов Божият угодник посрещал дивите животни и се грижел за тях, затова го почитаме като техен покровител.
Често е наричан и св. Николай Угодник, заради своята отзивчивост да се притече на помощ, винаги, когато има случай за това.
Превод на английски език
pleaser